Паметник на Дельо хайдутин в Златоград на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

          • Изброяването на географските обекти – Странджа, Пирин, Бяло море, Дунав, от Цариград до Сръбско – не е случайно. Те определят земите, населени с българи.

да засвири с кавала, за да може народният певец да запее песента си за героите хайдути.

В увода Ботев изповядва своите чувства на недоволство и възхищение, на силна вяра във въздействието на песента. Недоволството е породено от примирението 

Никой не защитавал бедните българи под турско робство, но те запазват корав и непреклонен дух, като при всеки удобен случай вдигат бунтове и въстания, без да се съобразяват с цивилизационния избор на управниците им.

          ► Представен е образът на Чавдар – „вехта войвода“

Сред тях са Хаджи Христо Българин, Ангел Гацо, Индже войвода и други.

          • Художествените определения се наричат епитети (

Цар Борил е син на неизвестна по име сестра на Петър, Асен и Калоян, като стига до българския трон

Без категория Граматика Бройна форма Звателни форми Междуметия Род на съществителните Съгласуване Употреба на предлози Число на съществителните Лексика Значение на думите Пароними Словообразуване Съчетаемост на думите Чужди думи Популярни публикации Правоговор Ударение Правопис Графично оформление при изписване на адрес и час Дублети О или У Слято, полуслято и разделно писане Сравнителна и превъзходна Хайдутин степен Съкращения Удвояване на предлози Удвояване на съгласни Числителни редни Чужди собствени имена Пунктуация Обръщение при кореспонденция Цитиране Фразеология

Те грабвали оръжие, напускали домовете си, за да прекарат живота си по горите, причаквайки турците край горските пътища.

Цар Калоян произхожда от рода на Крум, Симеон, Петър и Самуил и това се потвърждава от папа Инокентий Цар Иван Срацимир

          • С реторичния въпрос „Кой не знае Чавдар войвода, кой не е слушал за него?“

Там участва в дейността на българските емигранти, сближава се с Левски, развива активна журналистическа дейност. Издава в. „Дума на българските емигранти“, в. „Знаме“, хумористичния вестник „Будилник“